ПАВЕЛ СТЕФАНОВ, архим. Исторически връзки между Българската и Грузинската Църква

България и Грузия са едновременно близки и далечни стра­ни. Разделя ги Черно море и бездната на историята. Сближава ги древността на техния произход, предаността им към патриотиз­ма, просветата и православието, неравната борба срещу агресив­ни външни врагове, които се стремят да наложат своето владиче­ство и религия. Запазени са сведения за плодоносни културни и църковни контакти между двете страни от IX в. насам. През вто­рата половина на XX в. българите и грузинците са поданици и жертви на една и съща политическа система.

Християнизацията на България през IX в. слага начало на българо-грузинските църковни и културни връзки. Най-ранното известно българско сведение за тях се намира в Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ. То споменава «иберий- ците» сред народите, които имат свои книги (писменост) и славят Бога на родния си език ¹. Според същото житие по време на ха- зарската си мисия св. Кирил спасява от разрушение град, обсаж­дан от хазарите. Някои автори като Марен Таден (Париж) са на мнение, че става въпрос за обсадата на Тбилиси от арабския вожд Буг ал Кабир². Когато св. Кирил и Методий се подвизават на планината Олимп в Мала Азия, там също се намира грузинският светец Иларион. Петербургските филолози М.И. Привалова и Г.М. Прохоров стигат до извода, че глаголицата е мисионерска азбука, чиято структура и функция има преки успоредици в църков­ното грузинско писмо (хуцури) и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата и хуцури поразително си приличат, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). Общата система на по­строяване на азбуките е еднаква, защото «корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и сыц знак»³. Буквите имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която такова значение имат само буквите, заимствани от гръцката аз­бука. Немският историк Готфрид Шрам също е на мнение, че св. Кирил и Методий са вдъхновени да създадат глаголицата от грузинската азбука, с която ги запознава св. Иларион⁴.

В Зографската грамота на цар Иван Александър (1342) се споменава, че различни народи, включителни и «иверите» (гру- зинците), са полагали грижи за българската обител на Атон ^s.

Легендарен разказ за покръстването на грузинците, озагла­вен «Повест о иверех како приидоше в богоразумие», се поме­ства под дата 27 октомври в най-ранните ръкописни Пролози, пре­ведени от учениците на солунските Братя и запазени в южносла­вянски преписи⁶.

Българската преработка на апокрифното «Слово за Сиви- ла» от XIII в. поставя иверите (грузинците) на второ място по достойнство след българите и подчертава тяхната преданост към православието: «Вторият род са грузинците: кротки, обича­щи чужденците, незлобливи, любезни, почитащи попа и за Бога разпитващи»⁷.

Сцени, свързани с България, са увековечени в грузинското църковно монументално изкуство. В църквата на Павниси, чиито стенописи датират от третата четвърт на XII в., фигурира иконог­рафски цикъл с житието и чудесата на св. Георги Победоносец. Чудото с пафлагониеца отразява историческо събитие — разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917—918 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи «кукумион» (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, грабва го конник и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родители­те му служат панихида, защото го мислят за загинал. На стенопи­сите и иконите бившият пленник е представен седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата, както е в Павниси ⁸.

По време иа византийското господство над България (1018— 1185) някои грузййци, които се издигат в йерархията на Византия, са изпращани на ръководни постове в българските земи. Един от тях с фамилия Цурнавели е губернатор, за което се съди по наме­рения му личен печат, публикуван от Винсен Лоран^ч. През 1016 г. стратег на Доростол (дн. Силистра) е Цицикий, син на патриций Тевдат Ивериеца и сътрудник на император Василий II Българоу­биец ¹⁰. При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081—1118) осъществяват кариера двама братя грузинци с фамилното име Бакуриани от княжеството Тао-Кларджети в Югозападна Грузия. Според «Алексиада» на Анна Комнина два­мата са от арменски произход, но няма съмнение, че не са моно- физити, а православни. Единият брат Абазий е магистър (главно­командуващ) на една от византийските армии. Другият, Григорий, има чин севаст и велик доместик на Запада (главнокомандуващ войските на Византия в Европа), Той получава в дар големи фео­дални имоти в Беломорието, Македония и Пловдивско. През 1083 г. Григорий основава Бачковския манастир, а през следващата го­дина му дава устав, който е първият запазен манастирски устав в България. Уставът е написан на три езика — гръцки, грузински и арменски, и е запазен в преписи, защото оригиналът му е изгу­бен ¹¹. За поклонниците в манастира Бакуриани изгражда три странноприемници в с. Стенимахос (дн. Асеновград) и една кре­пост също там. Той построява и замък до с. Горни Воден ¹².

С манастирския типик ктиторът иска не само да регламен­тира имотите и живота на монасите, но и да предотврати овладя­ването на манастира от гръцкоезично духовенство. В него е по­становено, че манастирът е грузински и само писарят можел да бъде ромей (византиец). Този текст не може да бъде в угода на Константинополския патриарх и затова уставът е утвърден от Йерусалимския патриарх. Бакуриани е убит в сражение с печене- зите до Пловдив през 1086 г., но волята му манастирът да бъде само грузински се спазва до края на XII в. С годините той се утвърждава като значимо книжовно средище. Тук организира своя школа известният грузински философ-неоплатоник Йоан Петрици (1050-1130) ¹³.

От ранните постройки на манастира днес е запазена кост­ницата, построена в opus mixtum от квадри бигор и тънки тух­ли. Фасадата е пластична разчленена с профилирани слепи ар- кади — едно ново явление за византийската архитектура. И в планово отношение костницата представлява нов тип за Бал­канския полуостров, внесен от Кавказ. Тя е построена на два етажа, като в долния е оформено костохранилище, а в горния — параклис. Четиринадесетте гробници, вкопани в пода на кос- тохранилището показват, че Костницата е изградена за нужди­те само на семейството на Бакуриани. Параклисът е изогра­фисан от грузинеца Йоан Иверопулец, който рисува фигурите на св. Йоан, Евтимий и Георги Иверски. През 1199 г. Пловдив­ско и Средните Родопи са присъединени отново към освободе­ната българска държава ¹⁴. Грузински влияния се установяват и в църквата «Св. Георги» в Асеновград, която също е основа­на от Бакуриани ¹⁵.

Изглежда манастирът преминава постепенно от грузински в български ръце през следващите десетилетия, но въпреки това поддържа връзки с Грузия до късното Средновековие. Например върху сребърната обковка на известната чудотворна Богородич­на икона има дарителски надпис от 1311 г. от двама грузинци, жители на Тао-Кларджети. В него се казва: «Тази света икона на пресветата наша царица Богородица Петричка е обкована от два­мата братя по плът от Тао, синове на Игнатий, наставника Атана- сий и Окропир за 125 перпери и [нека се постави] свещник… до [нея]…» По-нататък надписът отбелязва като хронологичен мар­кер царуването на византийските императори Андроник [II] и Михаил [IX] Палеолог, управлявали между 1234 и 1320 г., и на грузинските владетели Константин и Димитър Багратиди ¹⁶. Гру­зинци подаряват и кръста върху купола на главния храм на мана­стира, върху който има грузински надпис ¹⁷. Върху северната сте­на на притвора на костницата е нанесен пояснителен надпис до изображението на св. Георги Кашуетски. Днес той е изчезнал ¹⁸. Четвъртият грузински надпис е фрагментиран и е нанесен около образа на св. Йоан Богослов на северната стена в притвора на костницата ¹⁹.

В скриптория на Бачковския манастир през XV в. двама гру- зинци с еднакво име Григол преписват голям ръкопис с Празнич­ни четения по поръчка на Махаребели Окрокмайсдзе. По-късно паметникът е пренесен в Сванетия (Грузия), което се проследява от запазените в него приписки. Сега той се пази в Института за ръкописи «К.С. Кекелидзе» в Тбилиси²⁰. През XIV—XV в. в гръцки ръкописен Стихирар от XIV в. (сега в ЦИАМ № 814) е нанесена грузинска приписка вероятно от поклонник. В друг Стихирар от началото на XIII в. в същата сбирка (ЦИАМ № 812) е оставена грузинска приписка от посетилия манастира през 1702 г. ахалцих- ски свещеник Йован Маркозашвили ²¹. В Народната библиотека «Св.св. Кирил и Методий» има един грузински ръкопис, който си­гурно произхожда от Бачково. В него има лист с преведения над­пис на иконата от 1311 г.

Гръцките ръкописи в Бачковския манастир сигурно са пол­звани и от грузински монаси. В Църковноисторическия архив и институт към Българската патриаршия в София се пазят 27 ноти- рани гръцки ръкописа от същия манастир, датирани от XII до XIX в.²² Особен интерес представлява един рядък фрагмент с ме- лизматични образци от XIII в.²³ Също е ценен един Стихирар от началото на XVI в.²⁴

През 1706 г. Бачковската обител е посетена от френския пътешественик Пол Люка. По това време никой не е в състояние да разчете надписа на чудотворната икона и споменът за нейните ктитори започва да заглъхва. Монасите разказват на французина легендата, че иконата е рисувана от самия св. Лука и е прелетяла по въздуха от Грузия до България ²⁵.

Иверският манастир е друга сакрална територия, на която общуват българи и грузинци. Намира се на североизточната стра­на на Атонския полуостров в северна Гърция. Основан е през пос­ледната четвърт на X в. от св. Йоан Иверски и Йоан Торникий, който е придворен на грузинския цар Давид и византийски велмо­жа. Сотириос Кадас предполага, че тези две имена принадлежат всъщност на един и същ човек ²⁶. Торникий се замонашва в маке­донски манастир и се подвизава в друг манастир на Олимп — две места, където несъмнено общува с българи. Храмът на Ивер първоначално е построен през първата половина на XI в. от гру­зинския монах св. Георги Варасваци ²⁷, но е възстановен през 1513 г. Иверският манастир е посветен на Успение Богородично и заема трето място в йерархическата подредба на 20-те атонски манастири. До 1357 г. е в грузински ръце, но тогава Цариградски­ят патриарх Калист издава грамота, с която нарежда Ивер да мине във владение на гръцките монаси.

През XIX в. в Иверския манастир се подвизават двама вид­ни грузински монаси — Венедикт и Висарион. Отец Венедикт е от Шорапански уезд, Кутаиска губерния на Имеретия. Баща му е селски свещеник, а брат му е в свитата на последния имеретинс­ки цар Соломон II. Когато царят емигрира в Турция, двамата бра­тя го придружават. След смъртта на царя Венедикт заминава за Йерусалим. През 1816 г. той се заселва в атонския манастир «Св. Пантелеймон», оттам отива в Дионисиу, а накрая в Ивер. Отец Венедикт се прочува като голям постник. Негов духовен син е грузинецьт Иларион. Венедикт умира на 9 март 1862 г.²⁸

Старецът Висарион е роден в Гурийского княжество на Гру­зия. Баща му е протойерей Максим Кикодзе. Тогава в Грузия има обичай да се изпращат на всеки три години 12 юноши, за да след­ват в Атина. През 1835 г. Висарион отива не там, а в Атон, където живее в една килия със стареца Венедикт в продължение на 58 го­дини. Той умира на 9 октомври 1893 г.²⁹

Грузинци и гърци продължават да водят борба за ръковод­ството на обителта в началото на XX в.³⁰ Макар и изтласкани от манастира, грузински монаси продължават да обитават неговата килия «Св. ев. Йоан Богослов». В средата на XX век тя остава без монаси, защото последният грузинец в Иверския манастир умира през 1955 г.³¹

Стенописите в църквата на Ивер датират от XVI—XIX в. От иконите най-известна е «Св. Богородица Портаитиса» (Вратар- ка), която има много копия в православния свят. Според предани­ето тази икона ще напусне Св. Гора преди нейното окончателно запустение. Ивер притежава и много ценни утвари, одежди, биб­лиотека с повече от 2000 ръкописа. От тях 123 са гръцки, написа­ни на пергамент, включително препис на Библията от 987 г.³² Дру- ги 100 пергамента са на грузински език. В Ивер се пазят и 19 сла­вянски ръкописа от ХѴ-ХѴІІ в., гювеч его от които са от българс­ки произход ³¹. Един ръкописен Псалтир в Ивер е писан от трима души — монах Даниил в църквата «Св. Никола» в София (1598), който по-късно става известен преписван в Етрополския манас­тир, брат му граматик Стоян, който умира, и дяк Владко в църквата «Св. Богородица» «в горе Боуковику»³⁴. В Иверската обител се пази един от деветте преписа на Пространното житие на св. Кли­мент Охридски, което датира от XV в. Именно от Иверския фраг­мент са направени останалите три преписа, които са, както из­глежда, все от XVI в. — т. нар. Атонски и останалите два от мана­стира «Св. Дионисий» също в Света Гора³⁵.

Библиотеката притежава и 15 000 старопечатни книги. На историята на Иверския манастир е посветена едно литературно произведение, разпространено в руската литература. То носи раз­лични заглавия — «Слово об Иверском Афонском монастыре»³⁶ или «Слово о Светогорском монастыре зовомый Иверский»³⁷. В популярния цикъл на Богородичните чудеса е включено чудо № 20 съ с заглавие «О святой обители Иверской и о честней и святой икони Портаитиса глаголемой»³⁸. Разпространен е и Ака- тист в чест на същата икона³⁹.

Съществуват много сведения за връзки на Иверската оби­тел с България, които досега не са били обект на научен интерес. Най-ранният запазен документ, който свързва Иверският манас­тир с Българската църква е удостоверение за имоти от 982 г., да­дено от жителите на Иерисо на иверските монаси. То е подписано от няколко свидетели със славянски имена, включително и на глаголица от «Гиорги поп»⁴⁰. Житието на св. Георги Иверски (1014— 1066) разказва, че когато пътува от Атон за Цариград, той попада на изолирано българско село в Родопите. Оказва се, че в услови­ята на византийското господство, далеч от църковен и админист­ративен контрол, те са се върнали към езичеството и се покланят на мраморен идол на богиня. В ревността си светецът разрушава с чук статуята и наставлява селяните в православната вяра ⁴¹.

Роженският манастир до границата с Гърция в миналото е метох на Иверския манастир на Атон. Тук се пази чудотворна икона на св. Богородица Иверска (Портаитиса). Икона «Христос на трон» от Несебър е дарена през 1603 г. от грък с грузинско потекло и фамилно име Иверопулос ⁴². Сребърен напрестолен кръст, подарен от влашкия войвода Матей Басараб на Иверския манастир през 1642 п, сега се намира в Свищов⁴³. В Етнографс­кия музей в София се съхранява дискос, който според надписа на него е бил собственост на йеромонах Акакий Иверски през 1697 г.⁴⁴ Параклисът «Св. Архангели» в Иверския манастир е де­кориран през 1812 г. с иждивението на проигумена Софроний от Ески Джумая (дн. Търговище) и хаджи Георги от Котел. Хаджи Гено и синовете му от Казан (Котел) и Сава Хаджиилиев от Шу­мен заплащат за зографисването на друг параклис «Св. Йоан Кръстител» през 1815 г.⁴⁵ Руският поклонник йеромонах Аникита вижда през 1834 г. в един от параклисите на Иверската обител мощи на българския мъченик св. Игнатий Старозагорски, «оск­вернен с мохамеданство в детството си не по своя воля»⁴⁶. До средата на XIX в. манастирът има много метоси из българските земи — в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Же­равна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и др. Когато църковната борба навлиза в разгара си, метосите са затворени и разпродадени.

Един от пътищата, по който Иверският манастир става по­пулярен в българските земи е иконографията. Чудотворната Иверска икона на св. Богородица (Портаитиса) според легенда­та произхожда от епохата на византийския император и иконобо­рец Теофил (829-842). Тя е собственост на благочестиво семей­ство, което я пуска в морето, за да спаси от унищожение. Синът става монах в Иверския манастир, където идва иконата. Отто­гава тя извършва много чудеса⁴⁷. Тази светиня е спомената в житията на светците, например на св. Йоан Кукузел и др., и че­сто се интерпретира в иконографията. На нея Младенецът обик­новено държи свитък — символ на евангелското учение⁴⁸. В ня­кои икони към св. Богородица с Младенеца се добавя цикъл с чудесата, извършени от нея, и пано с изглед на Иверския мана­стир ⁴⁹. През XIX в. се произвеждат атонски и руски гравюри с Иверската икона. Нейната известност води до недоразумения.

Като «Богородица Портаитиса» се окачествяват изображения, които изобщо не спадат към този тип. Ранен пример са стенопи­сите в кипърската църква «Св. Богородица Асинска» от XIV в., където в люнет на нартекса е представена Богородица Знаме­ние (тя в поза оранта, а Христос в медалион), но придружаващи­ят надпис е «Портаитиса»⁵⁰.

В руската книжнина се размножава и чете едно произведе­ние, озаглавено «Сказание о иконе Богоматери Иверской»⁵¹. Ли­ту рги ката познава редица служби, параклиси и акатисти на съща­та икона, изпълнявани на трите празника в нейна чест—12 февру­ари, 13 октомври (пренасяне на иконата в Москва през 1648 г.) и вторник на Светлата седмица⁵².

Иверската св. Богородица е пряко свързана с най-героични- те моменти на нашата история. Нейно изображение е представе­но на едната страна на Самарского знаме, което води български­те опълченци в победоносните сражения по време на Руско-турс­ката освободителна война (1877-1878). На другата страна на флага са изобразени славянските просветители св. Кирил и Методий ⁵³.

В библиотеката на Хилендарския манастир на Атон се пази едно Четвероевангелие, преписано през 1322 г. за българския цар Георги 11 Тертер (1321—1323). След приписката на автора е нане­сена втора тайнописна бележка със същия почерк. Използвани са глаголически и грузински букви. А. Яцимирски и Й. Иванов раз­читат бележката по следния начин: «На благочестивия в Христа Георгия»⁵⁴. Грузинското писмо може да се обясни с влиянието на Иверския манастир, но не по-малко впечатляваща е историческа­та памет за глаголицата сред книжовните българи през XIV в.

През 1978 г. Николай Панайотов от Историческия музей в Провадия попада на неизвестни дотогава надписи в Северната пещера на масива Саръ кая до града. Те се оказват грузински, написани на писмото асомтаврули с елементи от писмото нусху- ри. С тях са запознати грузински учени, които ги разчитат. През XIV в. Северната пещера е превърната в един от многобройните исихастки манастири в България.

До надписите са изобразени 12 схематични фигурки на апос­толите. Самите надписи са четири:

1. Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни, амин!
2. Това са светите апостоли.
3. Микаел [Михаил] грузинеца — мене грешния в молитвите си поменувай.
4. Свети Георги.

Провадийските надписи доказват, че грузински монаси по­сещават България през втората половина на XIV в. и общуват не само с големи манастири като Бачковския, пряко свързани с гру­зинската история, но и с по-малки и то отшелнически обители ”. Грузинските традиции в анахоретството са още от V в., докато българските започват от IX в. Грижливото издьлбаване на тези надписи предполага по-продължителен период на пребиваване на (отец?) Михаил у нас. Неговото гостуване може би е свързано с факта, че в Провадия съществува стара арменска община.

В края на XIX и началото на XX в. Грузинската църква се стреми да постигне автокефалия, като се откъсне от Руската църква. Паралелът с българската църковна борба е естествен. В своята статия «Националният принцип в Църквата» епископ Кирион заявява, че българите имат право на автокефалия, но стремежът им да поставят български владика във всеки град със смесено гръцко-българско население представлява «филе- тизъм» или «въвеждане в Църквата на етнически различия, дву- властие и разкол». Според него е заслужена схизмата, наложена от цариградския събор на българите през септември 1872 г. От своя страна епископ Леонид обвинява руския Св. Синод, че се придържа към «схизматичното гледище на българите», като от­хвърля териториалните претенции на Грузинската църква с Вре­менните правила от юли 1917 г. Според него българите поставят национализма си над Църквата и нарушават каноните, за да по­стигнат целите си, а грузинците само искат да поправят нару­шението на каноните ”.

Грузинската и Българската църква поддържат постоянни връзки след Втората световна война. След като участва във Все- православната конференция в Москва срещу икуменизма и римо- католичеството през 1948 п, Пловдивският митрополит (по-късно патриарх) Кирил предприема пътуване из Грузия по покана на ка- толикоса Калистрат (Цинцадзе). Той се запознава подробно с дей­ността на Грузинската църква, която се възражда след десети­летните гонения на болшевишкия режим, и остава възхитен от силната религиозност на грузинския народ⁵⁷.

Патриархьт-католикос Ефрем II (Сидамонидзе), който възгла­вява Грузинската църква от 1960 до 1972 г., е награден и с българ­ски църковен орден. Той му е даден от патриарх Кирил.

Грузинско-българските църковни връзки са продължени при ръководството на патриарх Максим (1971-). На 9 юни 2005 г. по време на Международния фестивал за православната музика «Се. Богородица — Достойно есть» в Поморие беше изнесен кон­церт от грузинския момчешки хор «Мдзлевари». Хорът се състои от повече от 50 момчета и 15 младежи, които изнасят концерти отделно. На открита сцена момчешкият хор се представи пред участници и гости на фестивала с избрани грузински народни пес­ни. В края на концерта приятна изненада бе изпълнението на български език на песента «Къде си, вярна ти любов народна». Хорът е основан през 1994 г. Името на състава е от старинна грузинска дума, означаваща пеене и се свързва с пеенето на птич­ките. Ръководители на хора са баща и син — Тариел и Кака Онаш- вили, едни ог най-популярните изпълнители на грузински народни песни и носители на множество награди ⁵⁸.

Мир Православия. Сборник статей. Вып. 7. Волгоград, 2008. С. 354-368.

Примечания

1. Сирадзе Р, О сгароболгарско-грузинских литературных связях — Palaeobulgarica = Старобългаристика. 1977. № 2. С. 63-64. Ср.: Цамуишви- ли А.И. Болгарогрузинское содружество и историкокультурные взаимо отношения. Тбилиси: Мецниереба, 1980.
2. Сирадзе Р. Цит. сьч. С. 64.
3. Привалова М.И. Об источниках глаголицы // Уч. зал. Ленингр. гос. ун-та. Сер. фнлол. наук. Вып. 52. 1960. С. 22-32; Прохоров Г.М. Глаго­лица среди миссионерских азбук // Трупы Отдела древнерусской литера­туры. Т. 45. 1992. С. 183.
4. ⁴ Schramm G SJawisch im Gottesdienst. Kirchenwortschatz und neue Schriftsprachen aufdem Wegezu einem ehristlichen Sudosteuropa. Munchen, 2007. (Sudosteuropaische Arbeiten, 129.)
5. Иванов Й. Български старини из Македония: Фогот. изд. София, 1970. С. 588.
6. Тексты е публикуван по ръкопис № 56 на сбирката на Печката патриаршия, който е Сгишен пролог от последната четвърт на XIV в.: Тъпко- ва-Заимова В., Милтенова А. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996. С. 262-263, бел. 42.
7. Пактам. С. 272.
8. Привалова Е.Л. Павниси. Тбилиси, 1977. С 91-111. Cp.: Raff T. Der hl. Georg als Knabenretter // Münchner Zeitschrift für Balkanstunde. T. 3. 1980. S. 111-126.
9. Laurent V. Un nouveau gouverneur de la Bulgarie byzantine: le georgien Tsournabcles // Buletinul Societapi numismatics romäne, 38-41.1944- 1947. P. 7-15.
10. Георги Скилица- Йоан Кедрин: Кратка история // Гръцки извори за българската история. Т. 6. София, 1965. С. 289.
11. Издания: Типик на Григорий Бакуриани // Извори за българската история. Т. 14. Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1968; Ша- нидзе А. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, (Памятники древнегрузинского языка, 13); Типик Григория Пакуриани / Коммент. В.А. Арутюнова-Фиданян. Ереван, 1978; Gautier Р. Letypicon du sebaste Grögoire Pakourianos // Revue des etudes T. 42. 1984. P. 5-146.
12. Цончев Д. Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и окол­ността // Известия на Археологическия институт. Т. 23.1960. С. 99-110.
13. Станимиров Ст. Бачковският манастир or 1086 до 1402 г. //Духов­на култура. № 7-8. С. 238-251; Данков Е. Средновековната философ­ска школа в Петричкия (Бачковския) манастир // Философска мисъл. 1984. №3. С. 96-105.
14. Бакалова Е. Изображения на грузински светци в Бачковската кост­ница //Известия на Института за изкуствознание. Т. 16. 1972. С. 87-108; Същата. Бачковската костница. С., 1977; Panayotova-Piquet D. Les peintures de BaÖkovo -oeuvre d’Ivan le Georgien // Bedi Kartlisa. T. 39.1981. С. 182-215; The Ossuary of the Bachkoro Monastery / Ed. by E. Bakalova. Plovdiv, 2003.
15. Tolidjian B. Inspirations from the Caucasus: An Examination of the External Wall Decoration of Some Gregorios Pakourianos Monastic Foundations Around Plovdiv, Bulgaria, http://www.cl.bas.bg/magazines/ bulgarica/2003-06/Preface%2003.htm.
16. Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библиотека «Кирил и Методий» / Съст. М. Стоянов. София, 1973. С. 188, обр. 24. Ср.: Станимиров Ст. Чудотворната икона «Св. Богородица Пет- ричка» в Бачковския манастир. София, 1939.
17. ШанидзеА. Указ. соч. С. 362-364.
18. Ласков Д. Грузински надпис от Бачковския манастир // Известия на Археологического дружество. Т. IѴ. 1915. С. 268-270.
19. Бакалова Е., Сирадзе Р. Новооткрит старогрузински надпис в Бачковската костница // Музеи и паметници на културата. 1975. № 3. С. 7-10.
20. Описание грузинских рукописей Государственного музея Гру­зии: Коллекция Н. IV / Сост. и подг. к печати Е.П. Метревели. Тбилиси, 1950. С 189-195.
21. Шанидзе А. Указ. соч. С. 48.
22. Тончева Е. Музикалната традиция през вековете в Бачковския манастир: (Бачковска музикално-ръкописна сбирка — начални наблюде­ния) // Музикални хоризонти. 1987. № 6. С. 54—70.
23. Същата. Новооткрит паметник на средновековната музика стХШ век в Бачковския манастир // Българско музикознание. 1984. № 3. С. 3-46.
24. Атанасов Ат. Стихирар ЦИАИ 817—музикален ръкопис от Бачков­ския манастир // Българско музикознание. 2003. № 1. С. 31-44.
25. Френски пътеписи за Балканите XV—ХѴПІ в. / Сьст. и ред. Б.А. Цвет­кова. София, 1975. С. 271.
26. Kadas S. Mount Athos: An illustrated guide to the monasteries and their history. Athens, 1980. P. 51.
27. Илия, еп. Шемокмеский. Св. Георгий Мтацмицдэли (Святогорец): (к 900-летнему юбилею) // Журнал Московской патриархии. 1966. X“ 6. С. 48-54.
28. Антоний Светогорец, йером. Атонски подвижници на благочес­тието през XIX век. Зографски манастир, 2002. С. 42-44.
29. Пактам. С. 45-53.
30. Иверският монастир в Св. Гора и гръцко-грузинската разпря //Църковен вестник. №1902.28 септември.
31. Гавриил, архим. Лавсаик на Света Гора. София, 1976. С. 75.
32. Хаканов А. Афонский список грузинской Библии 987 г. и значе­ние его для исправления печатного текста // Богословский вестник. Т. 3. 1903. С. 418-426.
33. ТрифуновиѢ Ть Словенски рукописи у манастиру Ивирону на С вето) Гори // Библиотекар (Београд). 1968. № С. 425-431.
34. Иванов Й. Циг. съч. С. 278.
35. Илиев Илия. Пространно житие на Климент Охридски // Кирило- Методиевска енциклопедия. Т. III. София, 2003. С. 383; Вж. и Житие на Климент Охридски // Гръцки извори за българската история. Т. IX, Ч. II. София, 1994. С. 10, бел.
36. Прогасьева Т.Н. Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А.В. Горского и К.И. Невоструева). Ч. 1. № 577-819. М., 1970. С. 157, №767.
37. Същата. Описание рукописей Чудовского собрания. Новосибирск, 1980. С. 208. №355.
38. Джурова А., Велинова В. Опис на славянските ръкописи от Само­ков. София, 2002. С. 72, № 1.
39. Пактам. С. 95,№ 3.
40. Иванов Й. Цит. съч. С. 21-23.
41. Цинцадзе Я. Българска езическа богиня от XI в. според един гру­зински извор // Исторически преглед. № 2. С. 86-89.
42. Акрабова-Жандова Ив. Икони в софийския Археологически му­зей. Датирани икони. София, 1965. С. 30-31, обр. IV.
43. Стефанов Ст. Кръст в църквата «Св. Димитър» в Свищов // Извес­тия на Етнографския музей. Т. 10-11.1932. С. 205-208, ил. 1-3.
44. Чилев П. Надписи по съдове, накити и военни предмети в Народ­ния етнографски музей//Известия на Народния етнографски музей. Т. 2, №3-4.1922. С 134, №14.
45. Иванов Й. Цит. съч. С. 278-279.
46. Жмакин В. Путешествие иеромонаха Аникиты по святым мес­там Востока в 1834—1846 гг. //Христианское чтение. 1891.Ч. 1. С.448.
47. Чудесата на Пресвета Богородица / Превод от гръцки схимонах Паисий. 2 прер. и доп. год. [Б.м., Б.д. ] С. 47-53.
48. Николай, еп. Макариополски. Иконата «Иверска св. Богороди­ца» // Църковен вестник. 1977. № 16. 28 май; Николова Д. Иверската икона на св. Богородица // Църковен вестник. 1994. № 13. 28 март — 3 април.
49. Койнова-Арнаудова Л. Икони от Мелнишкия край. София, 1980. № 45-47; Тревненска живописна шкала / Съст. и ред. А. Божков. София, [1980]. № 115.
50. Papageorghiou A. Masterpieces of Byzantine Art of Cyprus. Nicosia, 1965. PL XI, 2.
51. Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вторая полови­на XIV- XVI вв. Ч. 2. Л~Я. Л., 1989. С. 362-365.
52. Спасский Ф. Г. Русское литургическое творчеств: (по современ­ным минеям). Париж, 1951. С. 238-240.
53. Нестор, архим. Самарского знаме- светиня // Църковен вестник. 1977. № 9. 21 март; Ценов Й. Самарского знаме — изработка, история и значение // Исторически преглед. № 4. С. 64-78.
54. Христова Б., Караджова Д., Узунова Е. Бележки на български кни­жовници X—XVIII век. Т. 1. Х-ХѴ век. София, 2003. С. 154-155, бел. 42. Табл. XVI.
55. Шанидзе А. Новооткрытые надписи в Болгарии // Известия Ака­демии наук Грузинской ССР. Сер. яз. и лит. 1978. № 3. С. 93-94; Панайо­тов Н. Грузински епиграфски паметници// Векове. № 5. С. 76-77.
56. Werth Р. Georgian Autocephaly and the Ethnic Fragmentation of Orthodoxy // Acta Slavica Japonica. T. 23. 2006. P. 74-100; http://src- h .sIav.hokudai.ac.jp/pubIictn/acta/23/a23-contents.htmI.
57. Кирил, митр. Пловдивски. Гости на Руската църква. Пловдив, 1949. С.112-131.
58. Грузинският момчешки хор «Мдзлевари» предизвика специален интерес на Православния музикален фестивал в Поморие // http:// www.religiabg.com/?p=news&id=5527&action=past. 10 юни 2005.

Смотреть и скачать статью в формате pdf