България и Грузия са едновременно близки и далечни страни. Разделя ги Черно море и бездната на историята. Сближава ги древността на техния произход, предаността им към патриотизма, просветата и православието, неравната борба срещу агресивни външни врагове, които се стремят да наложат своето владичество и религия. Запазени са сведения за плодоносни културни и църковни контакти между двете страни от IX в. насам. През втората половина на XX в. българите и грузинците са поданици и жертви на една и съща политическа система.
Християнизацията на България през IX в. слага начало на българо-грузинските църковни и културни връзки. Най-ранното известно българско сведение за тях се намира в Пространното житие на св. Константин-Кирил Философ. То споменава «иберий- ците» сред народите, които имат свои книги (писменост) и славят Бога на родния си език 1. Според същото житие по време на ха- зарската си мисия св. Кирил спасява от разрушение град, обсаждан от хазарите. Някои автори като Марен Таден (Париж) са на мнение, че става въпрос за обсадата на Тбилиси от арабския вожд Буг ал Кабир2. Когато св. Кирил и Методий се подвизават на планината Олимп в Мала Азия, там също се намира грузинският светец Иларион. Петербургските филолози М.И. Привалова и Г.М. Прохоров стигат до извода, че глаголицата е мисионерска азбука, чиято структура и функция има преки успоредици в църковното грузинско писмо (хуцури) и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата и хуцури поразително си приличат, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38-40). Общата система на построяване на азбуките е еднаква, защото «корелативните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и сыц знак»3. Буквите имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която такова значение имат само буквите, заимствани от гръцката азбука. Немският историк Готфрид Шрам също е на мнение, че св. Кирил и Методий са вдъхновени да създадат глаголицата от грузинската азбука, с която ги запознава св. Иларион4.
В Зографската грамота на цар Иван Александър (1342) се споменава, че различни народи, включителни и «иверите» (гру- зинците), са полагали грижи за българската обител на Атон s.
Легендарен разказ за покръстването на грузинците, озаглавен «Повест о иверех како приидоше в богоразумие», се помества под дата 27 октомври в най-ранните ръкописни Пролози, преведени от учениците на солунските Братя и запазени в южнославянски преписи6.
Българската преработка на апокрифното «Слово за Сиви- ла» от XIII в. поставя иверите (грузинците) на второ място по достойнство след българите и подчертава тяхната преданост към православието: «Вторият род са грузинците: кротки, обичащи чужденците, незлобливи, любезни, почитащи попа и за Бога разпитващи»7.
Сцени, свързани с България, са увековечени в грузинското църковно монументално изкуство. В църквата на Павниси, чиито стенописи датират от третата четвърт на XII в., фигурира иконографски цикъл с житието и чудесата на св. Георги Победоносец. Чудото с пафлагониеца отразява историческо събитие — разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917—918 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи «кукумион» (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, грабва го конник и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му служат панихида, защото го мислят за загинал. На стенописите и иконите бившият пленник е представен седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата, както е в Павниси 8.
По време иа византийското господство над България (1018— 1185) някои грузййци, които се издигат в йерархията на Византия, са изпращани на ръководни постове в българските земи. Един от тях с фамилия Цурнавели е губернатор, за което се съди по намерения му личен печат, публикуван от Винсен Лоранч. През 1016 г. стратег на Доростол (дн. Силистра) е Цицикий, син на патриций Тевдат Ивериеца и сътрудник на император Василий II Българоубиец 10. При управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081—1118) осъществяват кариера двама братя грузинци с фамилното име Бакуриани от княжеството Тао-Кларджети в Югозападна Грузия. Според «Алексиада» на Анна Комнина двамата са от арменски произход, но няма съмнение, че не са моно- физити, а православни. Единият брат Абазий е магистър (главнокомандуващ) на една от византийските армии. Другият, Григорий, има чин севаст и велик доместик на Запада (главнокомандуващ войските на Византия в Европа), Той получава в дар големи феодални имоти в Беломорието, Македония и Пловдивско. През 1083 г. Григорий основава Бачковския манастир, а през следващата година му дава устав, който е първият запазен манастирски устав в България. Уставът е написан на три езика — гръцки, грузински и арменски, и е запазен в преписи, защото оригиналът му е изгубен 11. За поклонниците в манастира Бакуриани изгражда три странноприемници в с. Стенимахос (дн. Асеновград) и една крепост също там. Той построява и замък до с. Горни Воден 12.
С манастирския типик ктиторът иска не само да регламентира имотите и живота на монасите, но и да предотврати овладяването на манастира от гръцкоезично духовенство. В него е постановено, че манастирът е грузински и само писарят можел да бъде ромей (византиец). Този текст не може да бъде в угода на Константинополския патриарх и затова уставът е утвърден от Йерусалимския патриарх. Бакуриани е убит в сражение с печене- зите до Пловдив през 1086 г., но волята му манастирът да бъде само грузински се спазва до края на XII в. С годините той се утвърждава като значимо книжовно средище. Тук организира своя школа известният грузински философ-неоплатоник Йоан Петрици (1050-1130) 13.
От ранните постройки на манастира днес е запазена костницата, построена в opus mixtum от квадри бигор и тънки тухли. Фасадата е пластична разчленена с профилирани слепи ар- кади — едно ново явление за византийската архитектура. И в планово отношение костницата представлява нов тип за Балканския полуостров, внесен от Кавказ. Тя е построена на два етажа, като в долния е оформено костохранилище, а в горния — параклис. Четиринадесетте гробници, вкопани в пода на кос- тохранилището показват, че Костницата е изградена за нуждите само на семейството на Бакуриани. Параклисът е изографисан от грузинеца Йоан Иверопулец, който рисува фигурите на св. Йоан, Евтимий и Георги Иверски. През 1199 г. Пловдивско и Средните Родопи са присъединени отново към освободената българска държава 14. Грузински влияния се установяват и в църквата «Св. Георги» в Асеновград, която също е основана от Бакуриани 15.
Изглежда манастирът преминава постепенно от грузински в български ръце през следващите десетилетия, но въпреки това поддържа връзки с Грузия до късното Средновековие. Например върху сребърната обковка на известната чудотворна Богородична икона има дарителски надпис от 1311 г. от двама грузинци, жители на Тао-Кларджети. В него се казва: «Тази света икона на пресветата наша царица Богородица Петричка е обкована от двамата братя по плът от Тао, синове на Игнатий, наставника Атана- сий и Окропир за 125 перпери и [нека се постави] свещник… до [нея]…» По-нататък надписът отбелязва като хронологичен маркер царуването на византийските императори Андроник [II] и Михаил [IX] Палеолог, управлявали между 1234 и 1320 г., и на грузинските владетели Константин и Димитър Багратиди 16. Грузинци подаряват и кръста върху купола на главния храм на манастира, върху който има грузински надпис 17. Върху северната стена на притвора на костницата е нанесен пояснителен надпис до изображението на св. Георги Кашуетски. Днес той е изчезнал 18. Четвъртият грузински надпис е фрагментиран и е нанесен около образа на св. Йоан Богослов на северната стена в притвора на костницата 19.
В скриптория на Бачковския манастир през XV в. двама гру- зинци с еднакво име Григол преписват голям ръкопис с Празнични четения по поръчка на Махаребели Окрокмайсдзе. По-късно паметникът е пренесен в Сванетия (Грузия), което се проследява от запазените в него приписки. Сега той се пази в Института за ръкописи «К.С. Кекелидзе» в Тбилиси20. През XIV—XV в. в гръцки ръкописен Стихирар от XIV в. (сега в ЦИАМ № 814) е нанесена грузинска приписка вероятно от поклонник. В друг Стихирар от началото на XIII в. в същата сбирка (ЦИАМ № 812) е оставена грузинска приписка от посетилия манастира през 1702 г. ахалцих- ски свещеник Йован Маркозашвили 21. В Народната библиотека «Св.св. Кирил и Методий» има един грузински ръкопис, който сигурно произхожда от Бачково. В него има лист с преведения надпис на иконата от 1311 г.
Гръцките ръкописи в Бачковския манастир сигурно са ползвани и от грузински монаси. В Църковноисторическия архив и институт към Българската патриаршия в София се пазят 27 ноти- рани гръцки ръкописа от същия манастир, датирани от XII до XIX в.22 Особен интерес представлява един рядък фрагмент с ме- лизматични образци от XIII в.23 Също е ценен един Стихирар от началото на XVI в.24
През 1706 г. Бачковската обител е посетена от френския пътешественик Пол Люка. По това време никой не е в състояние да разчете надписа на чудотворната икона и споменът за нейните ктитори започва да заглъхва. Монасите разказват на французина легендата, че иконата е рисувана от самия св. Лука и е прелетяла по въздуха от Грузия до България 25.
Иверският манастир е друга сакрална територия, на която общуват българи и грузинци. Намира се на североизточната страна на Атонския полуостров в северна Гърция. Основан е през последната четвърт на X в. от св. Йоан Иверски и Йоан Торникий, който е придворен на грузинския цар Давид и византийски велможа. Сотириос Кадас предполага, че тези две имена принадлежат всъщност на един и същ човек 26. Торникий се замонашва в македонски манастир и се подвизава в друг манастир на Олимп — две места, където несъмнено общува с българи. Храмът на Ивер първоначално е построен през първата половина на XI в. от грузинския монах св. Георги Варасваци 27, но е възстановен през 1513 г. Иверският манастир е посветен на Успение Богородично и заема трето място в йерархическата подредба на 20-те атонски манастири. До 1357 г. е в грузински ръце, но тогава Цариградският патриарх Калист издава грамота, с която нарежда Ивер да мине във владение на гръцките монаси.
През XIX в. в Иверския манастир се подвизават двама видни грузински монаси — Венедикт и Висарион. Отец Венедикт е от Шорапански уезд, Кутаиска губерния на Имеретия. Баща му е селски свещеник, а брат му е в свитата на последния имеретински цар Соломон II. Когато царят емигрира в Турция, двамата братя го придружават. След смъртта на царя Венедикт заминава за Йерусалим. През 1816 г. той се заселва в атонския манастир «Св. Пантелеймон», оттам отива в Дионисиу, а накрая в Ивер. Отец Венедикт се прочува като голям постник. Негов духовен син е грузинецьт Иларион. Венедикт умира на 9 март 1862 г.28
Старецът Висарион е роден в Гурийского княжество на Грузия. Баща му е протойерей Максим Кикодзе. Тогава в Грузия има обичай да се изпращат на всеки три години 12 юноши, за да следват в Атина. През 1835 г. Висарион отива не там, а в Атон, където живее в една килия със стареца Венедикт в продължение на 58 години. Той умира на 9 октомври 1893 г.29
Грузинци и гърци продължават да водят борба за ръководството на обителта в началото на XX в.30 Макар и изтласкани от манастира, грузински монаси продължават да обитават неговата килия «Св. ев. Йоан Богослов». В средата на XX век тя остава без монаси, защото последният грузинец в Иверския манастир умира през 1955 г.31
Стенописите в църквата на Ивер датират от XVI—XIX в. От иконите най-известна е «Св. Богородица Портаитиса» (Вратар- ка), която има много копия в православния свят. Според преданието тази икона ще напусне Св. Гора преди нейното окончателно запустение. Ивер притежава и много ценни утвари, одежди, библиотека с повече от 2000 ръкописа. От тях 123 са гръцки, написани на пергамент, включително препис на Библията от 987 г.32 Дру- ги 100 пергамента са на грузински език. В Ивер се пазят и 19 славянски ръкописа от ХѴ-ХѴІІ в., гювеч его от които са от български произход 31. Един ръкописен Псалтир в Ивер е писан от трима души — монах Даниил в църквата «Св. Никола» в София (1598), който по-късно става известен преписван в Етрополския манастир, брат му граматик Стоян, който умира, и дяк Владко в църквата «Св. Богородица» «в горе Боуковику»34. В Иверската обител се пази един от деветте преписа на Пространното житие на св. Климент Охридски, което датира от XV в. Именно от Иверския фрагмент са направени останалите три преписа, които са, както изглежда, все от XVI в. — т. нар. Атонски и останалите два от манастира «Св. Дионисий» също в Света Гора35.
Библиотеката притежава и 15 000 старопечатни книги. На историята на Иверския манастир е посветена едно литературно произведение, разпространено в руската литература. То носи различни заглавия — «Слово об Иверском Афонском монастыре»36 или «Слово о Светогорском монастыре зовомый Иверский»37. В популярния цикъл на Богородичните чудеса е включено чудо № 20 съ с заглавие «О святой обители Иверской и о честней и святой икони Портаитиса глаголемой»38. Разпространен е и Ака- тист в чест на същата икона39.
Съществуват много сведения за връзки на Иверската обител с България, които досега не са били обект на научен интерес. Най-ранният запазен документ, който свързва Иверският манастир с Българската църква е удостоверение за имоти от 982 г., дадено от жителите на Иерисо на иверските монаси. То е подписано от няколко свидетели със славянски имена, включително и на глаголица от «Гиорги поп»40. Житието на св. Георги Иверски (1014— 1066) разказва, че когато пътува от Атон за Цариград, той попада на изолирано българско село в Родопите. Оказва се, че в условията на византийското господство, далеч от църковен и административен контрол, те са се върнали към езичеството и се покланят на мраморен идол на богиня. В ревността си светецът разрушава с чук статуята и наставлява селяните в православната вяра 41.
Роженският манастир до границата с Гърция в миналото е метох на Иверския манастир на Атон. Тук се пази чудотворна икона на св. Богородица Иверска (Портаитиса). Икона «Христос на трон» от Несебър е дарена през 1603 г. от грък с грузинско потекло и фамилно име Иверопулос 42. Сребърен напрестолен кръст, подарен от влашкия войвода Матей Басараб на Иверския манастир през 1642 п, сега се намира в Свищов43. В Етнографския музей в София се съхранява дискос, който според надписа на него е бил собственост на йеромонах Акакий Иверски през 1697 г.44 Параклисът «Св. Архангели» в Иверския манастир е декориран през 1812 г. с иждивението на проигумена Софроний от Ески Джумая (дн. Търговище) и хаджи Георги от Котел. Хаджи Гено и синовете му от Казан (Котел) и Сава Хаджиилиев от Шумен заплащат за зографисването на друг параклис «Св. Йоан Кръстител» през 1815 г.45 Руският поклонник йеромонах Аникита вижда през 1834 г. в един от параклисите на Иверската обител мощи на българския мъченик св. Игнатий Старозагорски, «осквернен с мохамеданство в детството си не по своя воля»46. До средата на XIX в. манастирът има много метоси из българските земи — в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и др. Когато църковната борба навлиза в разгара си, метосите са затворени и разпродадени.
Един от пътищата, по който Иверският манастир става популярен в българските земи е иконографията. Чудотворната Иверска икона на св. Богородица (Портаитиса) според легендата произхожда от епохата на византийския император и иконоборец Теофил (829-842). Тя е собственост на благочестиво семейство, което я пуска в морето, за да спаси от унищожение. Синът става монах в Иверския манастир, където идва иконата. Оттогава тя извършва много чудеса47. Тази светиня е спомената в житията на светците, например на св. Йоан Кукузел и др., и често се интерпретира в иконографията. На нея Младенецът обикновено държи свитък — символ на евангелското учение48. В някои икони към св. Богородица с Младенеца се добавя цикъл с чудесата, извършени от нея, и пано с изглед на Иверския манастир 49. През XIX в. се произвеждат атонски и руски гравюри с Иверската икона. Нейната известност води до недоразумения.
Като «Богородица Портаитиса» се окачествяват изображения, които изобщо не спадат към този тип. Ранен пример са стенописите в кипърската църква «Св. Богородица Асинска» от XIV в., където в люнет на нартекса е представена Богородица Знамение (тя в поза оранта, а Христос в медалион), но придружаващият надпис е «Портаитиса»50.
В руската книжнина се размножава и чете едно произведение, озаглавено «Сказание о иконе Богоматери Иверской»51. Литу рги ката познава редица служби, параклиси и акатисти на същата икона, изпълнявани на трите празника в нейна чест—12 февруари, 13 октомври (пренасяне на иконата в Москва през 1648 г.) и вторник на Светлата седмица52.
Иверската св. Богородица е пряко свързана с най-героични- те моменти на нашата история. Нейно изображение е представено на едната страна на Самарского знаме, което води българските опълченци в победоносните сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). На другата страна на флага са изобразени славянските просветители св. Кирил и Методий 53.
В библиотеката на Хилендарския манастир на Атон се пази едно Четвероевангелие, преписано през 1322 г. за българския цар Георги 11 Тертер (1321—1323). След приписката на автора е нанесена втора тайнописна бележка със същия почерк. Използвани са глаголически и грузински букви. А. Яцимирски и Й. Иванов разчитат бележката по следния начин: «На благочестивия в Христа Георгия»54. Грузинското писмо може да се обясни с влиянието на Иверския манастир, но не по-малко впечатляваща е историческата памет за глаголицата сред книжовните българи през XIV в.
През 1978 г. Николай Панайотов от Историческия музей в Провадия попада на неизвестни дотогава надписи в Северната пещера на масива Саръ кая до града. Те се оказват грузински, написани на писмото асомтаврули с елементи от писмото нусху- ри. С тях са запознати грузински учени, които ги разчитат. През XIV в. Северната пещера е превърната в един от многобройните исихастки манастири в България.
До надписите са изобразени 12 схематични фигурки на апостолите. Самите надписи са четири:
- Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни, амин!
- Това са светите апостоли.
- Микаел [Михаил] грузинеца — мене грешния в молитвите си поменувай.
- Свети Георги.
Провадийските надписи доказват, че грузински монаси посещават България през втората половина на XIV в. и общуват не само с големи манастири като Бачковския, пряко свързани с грузинската история, но и с по-малки и то отшелнически обители ”. Грузинските традиции в анахоретството са още от V в., докато българските започват от IX в. Грижливото издьлбаване на тези надписи предполага по-продължителен период на пребиваване на (отец?) Михаил у нас. Неговото гостуване може би е свързано с факта, че в Провадия съществува стара арменска община.
В края на XIX и началото на XX в. Грузинската църква се стреми да постигне автокефалия, като се откъсне от Руската църква. Паралелът с българската църковна борба е естествен. В своята статия «Националният принцип в Църквата» епископ Кирион заявява, че българите имат право на автокефалия, но стремежът им да поставят български владика във всеки град със смесено гръцко-българско население представлява «филе- тизъм» или «въвеждане в Църквата на етнически различия, дву- властие и разкол». Според него е заслужена схизмата, наложена от цариградския събор на българите през септември 1872 г. От своя страна епископ Леонид обвинява руския Св. Синод, че се придържа към «схизматичното гледище на българите», като отхвърля териториалните претенции на Грузинската църква с Временните правила от юли 1917 г. Според него българите поставят национализма си над Църквата и нарушават каноните, за да постигнат целите си, а грузинците само искат да поправят нарушението на каноните ”.
Грузинската и Българската църква поддържат постоянни връзки след Втората световна война. След като участва във Все- православната конференция в Москва срещу икуменизма и римо- католичеството през 1948 п, Пловдивският митрополит (по-късно патриарх) Кирил предприема пътуване из Грузия по покана на ка- толикоса Калистрат (Цинцадзе). Той се запознава подробно с дейността на Грузинската църква, която се възражда след десетилетните гонения на болшевишкия режим, и остава възхитен от силната религиозност на грузинския народ57.
Патриархьт-католикос Ефрем II (Сидамонидзе), който възглавява Грузинската църква от 1960 до 1972 г., е награден и с български църковен орден. Той му е даден от патриарх Кирил.
Грузинско-българските църковни връзки са продължени при ръководството на патриарх Максим (1971-). На 9 юни 2005 г. по време на Международния фестивал за православната музика «Се. Богородица — Достойно есть» в Поморие беше изнесен концерт от грузинския момчешки хор «Мдзлевари». Хорът се състои от повече от 50 момчета и 15 младежи, които изнасят концерти отделно. На открита сцена момчешкият хор се представи пред участници и гости на фестивала с избрани грузински народни песни. В края на концерта приятна изненада бе изпълнението на български език на песента «Къде си, вярна ти любов народна». Хорът е основан през 1994 г. Името на състава е от старинна грузинска дума, означаваща пеене и се свързва с пеенето на птичките. Ръководители на хора са баща и син — Тариел и Кака Онаш- вили, едни ог най-популярните изпълнители на грузински народни песни и носители на множество награди 58.
Мир Православия. Сборник статей. Вып. 7. Волгоград, 2008. С. 354-368.
Примечания
- Сирадзе Р, О сгароболгарско-грузинских литературных связях — Palaeobulgarica = Старобългаристика. 1977. № 2. С. 63-64. Ср.: Цамуишви- ли А.И. Болгарогрузинское содружество и историкокультурные взаимо отношения. Тбилиси: Мецниереба, 1980.
- Сирадзе Р. Цит. сьч. С. 64.
- Привалова М.И. Об источниках глаголицы // Уч. зал. Ленингр. гос. ун-та. Сер. фнлол. наук. Вып. 52. 1960. С. 22-32; Прохоров Г.М. Глаголица среди миссионерских азбук // Трупы Отдела древнерусской литературы. Т. 45. 1992. С. 183.
- 4 Schramm G SJawisch im Gottesdienst. Kirchenwortschatz und neue Schriftsprachen aufdem Wegezu einem ehristlichen Sudosteuropa. Munchen, 2007. (Sudosteuropaische Arbeiten, 129.)
- Иванов Й. Български старини из Македония: Фогот. изд. София, 1970. С. 588.
- Тексты е публикуван по ръкопис № 56 на сбирката на Печката патриаршия, който е Сгишен пролог от последната четвърт на XIV в.: Тъпко- ва-Заимова В., Милтенова А. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996. С. 262-263, бел. 42.
- Пактам. С. 272.
- Привалова Е.Л. Павниси. Тбилиси, 1977. С 91-111. Cp.: Raff T. Der hl. Georg als Knabenretter // Münchner Zeitschrift für Balkanstunde. T. 3. 1980. S. 111-126.
- Laurent V. Un nouveau gouverneur de la Bulgarie byzantine: le georgien Tsournabcles // Buletinul Societapi numismatics romäne, 38-41.1944- 1947. P. 7-15.
- Георги Скилица- Йоан Кедрин: Кратка история // Гръцки извори за българската история. Т. 6. София, 1965. С. 289.
- Издания: Типик на Григорий Бакуриани // Извори за българската история. Т. 14. Гръцки извори за българската история. Т. 7. С., 1968; Ша- нидзе А. Грузинский монастырь в Болгарии и его типик. Тбилиси, 1971, (Памятники древнегрузинского языка, 13); Типик Григория Пакуриани / Коммент. В.А. Арутюнова-Фиданян. Ереван, 1978; Gautier Р. Letypicon du sebaste Grögoire Pakourianos // Revue des etudes T. 42. 1984. P. 5-146.
- Цончев Д. Строежи на Григорий Бакуриани в Асеновград и околността // Известия на Археологическия институт. Т. 23.1960. С. 99-110.
- Станимиров Ст. Бачковският манастир or 1086 до 1402 г. //Духовна култура. № 7-8. С. 238-251; Данков Е. Средновековната философска школа в Петричкия (Бачковския) манастир // Философска мисъл. 1984. №3. С. 96-105.
- Бакалова Е. Изображения на грузински светци в Бачковската костница //Известия на Института за изкуствознание. Т. 16. 1972. С. 87-108; Същата. Бачковската костница. С., 1977; Panayotova-Piquet D. Les peintures de BaÖkovo -oeuvre d’Ivan le Georgien // Bedi Kartlisa. T. 39.1981. С. 182-215; The Ossuary of the Bachkoro Monastery / Ed. by E. Bakalova. Plovdiv, 2003.
- Tolidjian B. Inspirations from the Caucasus: An Examination of the External Wall Decoration of Some Gregorios Pakourianos Monastic Foundations Around Plovdiv, Bulgaria, http://www.cl.bas.bg/magazines/ bulgarica/2003-06/Preface%2003.htm.
- Опис на гръцките и други чуждоезични ръкописи в Народната библиотека «Кирил и Методий» / Съст. М. Стоянов. София, 1973. С. 188, обр. 24. Ср.: Станимиров Ст. Чудотворната икона «Св. Богородица Пет- ричка» в Бачковския манастир. София, 1939.
- ШанидзеА. Указ. соч. С. 362-364.
- Ласков Д. Грузински надпис от Бачковския манастир // Известия на Археологического дружество. Т. IѴ. 1915. С. 268-270.
- Бакалова Е., Сирадзе Р. Новооткрит старогрузински надпис в Бачковската костница // Музеи и паметници на културата. 1975. № 3. С. 7-10.
- Описание грузинских рукописей Государственного музея Грузии: Коллекция Н. IV / Сост. и подг. к печати Е.П. Метревели. Тбилиси, 1950. С 189-195.
- Шанидзе А. Указ. соч. С. 48.
- Тончева Е. Музикалната традиция през вековете в Бачковския манастир: (Бачковска музикално-ръкописна сбирка — начални наблюдения) // Музикални хоризонти. 1987. № 6. С. 54—70.
- Същата. Новооткрит паметник на средновековната музика стХШ век в Бачковския манастир // Българско музикознание. 1984. № 3. С. 3-46.
- Атанасов Ат. Стихирар ЦИАИ 817—музикален ръкопис от Бачковския манастир // Българско музикознание. 2003. № 1. С. 31-44.
- Френски пътеписи за Балканите XV—ХѴПІ в. / Сьст. и ред. Б.А. Цветкова. София, 1975. С. 271.
- Kadas S. Mount Athos: An illustrated guide to the monasteries and their history. Athens, 1980. P. 51.
- Илия, еп. Шемокмеский. Св. Георгий Мтацмицдэли (Святогорец): (к 900-летнему юбилею) // Журнал Московской патриархии. 1966. X“ 6. С. 48-54.
- Антоний Светогорец, йером. Атонски подвижници на благочестието през XIX век. Зографски манастир, 2002. С. 42-44.
- Пактам. С. 45-53.
- Иверският монастир в Св. Гора и гръцко-грузинската разпря //Църковен вестник. №1902.28 септември.
- Гавриил, архим. Лавсаик на Света Гора. София, 1976. С. 75.
- Хаканов А. Афонский список грузинской Библии 987 г. и значение его для исправления печатного текста // Богословский вестник. Т. 3. 1903. С. 418-426.
- ТрифуновиѢ Ть Словенски рукописи у манастиру Ивирону на С вето) Гори // Библиотекар (Београд). 1968. № С. 425-431.
- Иванов Й. Циг. съч. С. 278.
- Илиев Илия. Пространно житие на Климент Охридски // Кирило- Методиевска енциклопедия. Т. III. София, 2003. С. 383; Вж. и Житие на Климент Охридски // Гръцки извори за българската история. Т. IX, Ч. II. София, 1994. С. 10, бел.
- Прогасьева Т.Н. Описание рукописей Синодального собрания (не вошедших в описание А.В. Горского и К.И. Невоструева). Ч. 1. № 577-819. М., 1970. С. 157, №767.
- Същата. Описание рукописей Чудовского собрания. Новосибирск, 1980. С. 208. №355.
- Джурова А., Велинова В. Опис на славянските ръкописи от Самоков. София, 2002. С. 72, № 1.
- Пактам. С. 95,№ 3.
- Иванов Й. Цит. съч. С. 21-23.
- Цинцадзе Я. Българска езическа богиня от XI в. според един грузински извор // Исторически преглед. № 2. С. 86-89.
- Акрабова-Жандова Ив. Икони в софийския Археологически музей. Датирани икони. София, 1965. С. 30-31, обр. IV.
- Стефанов Ст. Кръст в църквата «Св. Димитър» в Свищов // Известия на Етнографския музей. Т. 10-11.1932. С. 205-208, ил. 1-3.
- Чилев П. Надписи по съдове, накити и военни предмети в Народния етнографски музей//Известия на Народния етнографски музей. Т. 2, №3-4.1922. С 134, №14.
- Иванов Й. Цит. съч. С. 278-279.
- Жмакин В. Путешествие иеромонаха Аникиты по святым местам Востока в 1834—1846 гг. //Христианское чтение. 1891.Ч. 1. С.448.
- Чудесата на Пресвета Богородица / Превод от гръцки схимонах Паисий. 2 прер. и доп. год. [Б.м., Б.д. ] С. 47-53.
- Николай, еп. Макариополски. Иконата «Иверска св. Богородица» // Църковен вестник. 1977. № 16. 28 май; Николова Д. Иверската икона на св. Богородица // Църковен вестник. 1994. № 13. 28 март — 3 април.
- Койнова-Арнаудова Л. Икони от Мелнишкия край. София, 1980. № 45-47; Тревненска живописна шкала / Съст. и ред. А. Божков. София, [1980]. № 115.
- Papageorghiou A. Masterpieces of Byzantine Art of Cyprus. Nicosia, 1965. PL XI, 2.
- Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вторая половина XIV- XVI вв. Ч. 2. Л~Я. Л., 1989. С. 362-365.
- Спасский Ф. Г. Русское литургическое творчеств: (по современным минеям). Париж, 1951. С. 238-240.
- Нестор, архим. Самарского знаме- светиня // Църковен вестник. 1977. № 9. 21 март; Ценов Й. Самарского знаме — изработка, история и значение // Исторически преглед. № 4. С. 64-78.
- Христова Б., Караджова Д., Узунова Е. Бележки на български книжовници X—XVIII век. Т. 1. Х-ХѴ век. София, 2003. С. 154-155, бел. 42. Табл. XVI.
- Шанидзе А. Новооткрытые надписи в Болгарии // Известия Академии наук Грузинской ССР. Сер. яз. и лит. 1978. № 3. С. 93-94; Панайотов Н. Грузински епиграфски паметници// Векове. № 5. С. 76-77.
- Werth Р. Georgian Autocephaly and the Ethnic Fragmentation of Orthodoxy // Acta Slavica Japonica. T. 23. 2006. P. 74-100; http://src- h .sIav.hokudai.ac.jp/pubIictn/acta/23/a23-contents.htmI.
- Кирил, митр. Пловдивски. Гости на Руската църква. Пловдив, 1949. С.112-131.
- Грузинският момчешки хор «Мдзлевари» предизвика специален интерес на Православния музикален фестивал в Поморие // http:// www.religiabg.com/?p=news&id=5527&action=past. 10 юни 2005.